Енциклопения на българския език

надуша

[nɐˈduʃɐ]

надуша значение:

1. (пряко) Усещам миризмата на нещо/някого; откривам по мириса.
2. (преносно) Досещам се за нещо скрито, подозирам или разкривам намерение.
Ударение
надùша
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-ду-ша
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
надушвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на надуша

(пряко)
  • Кучето надуши дивеча отдалеч.
  • Надуших дим още от входа.
(преносно)
  • Той веднага надуши измамата.
  • Надушиха, че има пари в тази работа.

Как се пише надуша

Грешни изписвания: надоша, нъдуша
Пише се с 'у' в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:душа
От корена 'дух/душа' с първично значение за мирис (срв. 'душа' - мириша). Представка 'на-' + 'душа'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • надуша опасност
  • надуша следата
Фразеологизми:
  • надуша келепир

Популярни търсения и запитвания за надуша