Енциклопения на българския език

надумвам

[naˈdumvɐm]

надумвам значение:

1. (разговорно) Успявам да убедя някого да извърши нещо чрез настойчиво говорене или увещаване.
2. (диал.) Говоря много на някого; нахоквам или одумвам някого.
Ударение
наду̀мвам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-дум-вам
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
надумам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на надумвам

(разговорно)
  • Едва го надумвах да дойде с нас на екскурзията.
  • Майка ѝ я надумваше да запише медицина.
(диал.)
  • Тя ги надумва пред цялото село.

Как се пише надумвам

Грешни изписвания: надомвам, нъдумвам, надумвъм
Коренът на думата е дум (от дума), затова се пише с у, а не с о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:дума
Образувано от съществителното 'дума' с представка 'на-' и глаголна наставка '-вам', означаващо действие чрез говорене.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • надумвам някого да направи нещо
надумвам : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник