Енциклопения на българския език

надница

[ˈnadnit͡sɐ]

надница значение:

1. (икономика) Парично възнаграждение, което се плаща за един работен ден.
2. (трудова заетост) Количеството работа, определено да се извърши за един ден.
Ударение
на̀дница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
над-ни-ца
Род
женски
Мн. число
надници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на надница

(икономика)
  • Работниците настояваха за увеличение на дневната надница.
  • Той работеше на парче, а не на твърда надница.
(трудова заетост)
  • Днес не успях да си изкарам цялата надница на полето.

Синоними на надница

Как се пише надница

Грешни изписвания: надуница, нъдница, наднйца
Думата се пише с д, запазвайки корена 'ден' (с изпадане на гласната 'е') в словообразуването.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:на + ден
Образувана от предлога 'на' и съществителното 'ден' с наставка '-ица'. Първоначално означаващо 'за деня'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дневна надница
  • работя на надница
  • получавам надница