Енциклопения на българския език

надиграване

[nɐdiˈgravɐnɛ]

надиграване значение:

1. (фолклор) Състезание между танцьори (най-често в народните танци), при което участниците се стремят да покажат по-голямо майсторство и издръжливост.
2. (спорт/преносно) Процес на демонстриране на превъзходство над противник чрез по-добри умения или тактика.
Ударение
надигра̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-диг-ра-ва-не
Род
среден
Мн. число
надигравания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на надиграване

(фолклор)
  • На площада се организира голямо надиграване между танцовите състави.
  • Тя спечели първо място в надиграването на ръченица.
(спорт/преносно)
  • Мачът се превърна в тактическо надиграване между двамата треньори.
  • Политическото надиграване продължи цяла седмица.

Как се пише надиграване

Думата се пише с едно д. Представката е над-, а коренът започва с гласна и (игра), затова няма удвояване.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:надигравам
Отглаголно съществително име от 'надигравам' (префикс 'над-' + 'играя').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • надсвирване и надиграване
  • тактическо надиграване
надиграване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник