Енциклопения на българския език

надзирателка

[nɐdziˈratɛlkɐ]

надзирателка значение:

1. (професии) Жена, която упражнява надзор; служителка в затвор или изправително учреждение, която следи за реда и поведението на задържаните.
Ударение
надзира̀телка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
над-зи-ра-тел-ка
Род
женски
Мн. число
надзирателки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на надзирателка

(професии)
  • Главната надзирателка провери килиите.
  • Тя работи като надзирателка в женския затвор.

Синоними на надзирателка

Антоними на надзирателка

Как се пише надзирателка

Пише се с и в корена (надзирам). Суфиксът е -тел- (деятел), а не -тал-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:надзирател
Женски род на съществителното 'надзирател', което произлиза от глагола 'надзирам' (наглеждам, следя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • затворническа надзирателка
  • строга надзирателка