нагоре
[nɐˈgɔrɛ]
нагоре значение:
1. (пространствено) В посока към по-високо място; към небето или върха.
2. (преносно) В посока на увеличение (на цени, температури, стойности) или развитие към по-добро.
- Ударение
- наго̀ре
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- на-го-ре
Примери за използване на нагоре
(пространствено)
- Погледни нагоре към звездите.
- Пътят се виеше стръмно нагоре по планината.
(преносно)
- Цените на имотите продължават да вървят нагоре.
- Кариерата му тръгна рязко нагоре след този успех.
Как се пише нагоре
Наречието се пише слято – нагоре. Пише се разделно ('на горе') само когато 'горе' се възприема като съществително в конкретен контекст, което е изключително рядко в съвременния език (напр. 'на горе и на доле' в архаични текстове), но стандартната форма е слята.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:на + горе
Срастване на предлога 'на' и наречието 'горе'. Старобългарски: горѣ (високо).
Употреба
Чести словосъчетания:
- нагоре-надолу
- ръцете нагоре
- с главата нагоре
Фразеологизми:
- вирвам нос нагоре
- нагоре с краката