Енциклопения на българския език

наговоря

[nɐgoˈvɔrʲɐ]

наговоря значение:

1. (пряко) Кажа, изрека много неща (често неприятни, обидни или лъжливи) на някого.
2. (фолклор/суеверие) Изрека заклинания над нещо (обикновено вода или предмет) с магическа цел; бая.
3. (техника) Запиша говор (върху носител) чрез изричане.
Ударение
нагово̀ря
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-го-во-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
наговоря се
Видова двойка
наговарям
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наговоря

(пряко)
  • Ядосах се и му наговорих куп глупости.
  • Какви ли не лъжи наговори по мой адрес.
(фолклор/суеверие)
  • Старата жена наговори водата и я даде на болното дете.
(техника)
  • Трябва да наговоря съобщението на телефонния секретар.

Антоними на наговоря

Как се пише наговоря

В 1 л. ед.ч. окончанието е . Формата 'наговаря' е 3 л. ед.ч. на несвършения вид (той наговаря), докато 'наговоря' е 1 л. ед.ч. на свършения вид.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:говор
Префикс 'на-' + корен 'говор' (реч, думи). Сродни думи в други славянски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • наговоря глупости
  • наговоря лъжи
  • наговоря вода
Фразеологизми:
  • наговоря се