Енциклопения на българския език

навърша

[nɐˈvɤrʃɐ]

навърша значение:

1. (общо) Достигам определена възраст; изпълвам брой години.
2. (селско стопанство) Свършвам с вършеенето на житото; натрупвам овършано зърно (по-рядка употреба, свързана с 'вършея').
Ударение
навъ̀рша
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-вър-ша
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
навършвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на навърша

(общо)
  • Утре той ще навърши осемнадесет години.
  • Когато навърши пълнолетие, ще получи наследството.
(селско стопанство)
  • Тази година навършиха много жито.

Как се пише навърша

Грешни изписвания: навършя, наварша, нъвърша
Променливо 'я' не се прилага тук, винаги се пише с 'ър' в корена.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:връх
Произлиза от корена за 'връх' (в смисъл на край, изпълване на мярка) или свързано с 'върша' (вършея) в зависимост от конкретното значение, но основното значение за възраст идва от идеята за попълване, завършване на цикъл.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • навърша години
  • навърша пълнолетие
  • навърша юбилей