Енциклопения на българския език

навременност

[nɐˈvrɛmɛnːost]

навременност значение:

1. (пряко) Качество или състояние на нещо, което се случва точно когато е необходимо; своевременност.
Ударение
навре́менност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-вре-мен-ност
Род
женски
Мн. число
няма (абстрактно съществително)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на навременност

(пряко)
  • Навременността на взетите мерки предотврати разрастването на кризата.
  • Ценя неговата навременност и точност при изпълнение на задачите.

Синоними на навременност

Антоними на навременност

Как се пише навременност

Думата се пише с двойно н, тъй като е образувана от прилагателното навременен, чийто корен завършва на (при изпадане на гласната 'е' от наставката), и наставката за съществително име -ност.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:навременен
Произлиза от прилагателното име 'навременен', образувано чрез наставка '-ост'. Коренът е 'врем-' (от старобългарски врѣмѧ) с представка 'на-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • навременност на доставката
  • осигурявам навременност