Енциклопения на българския език

набухване

[nɐbuˈxvanɛ]

набухване значение:

1. (бита) Действието по разрохкване и увеличаване на обема на нещо меко (възглавница, дюшек, коса, вълна), за да стане по-меко и пухкаво.
2. (кулинария) Процес на увеличаване на обема на смес или тесто под въздействието на набухватели (сода, бакпулвер, мая).
Ударение
набу'хване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-бух-ва-не
Род
среден
Мн. число
набухвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на набухване

(бита)
  • Всяка сутрин тя се занимаваше с набухване на възглавниците в гостната.
(кулинария)
  • За доброто набухване на кекса е важно фурната да не се отваря предварително.

Антоними на набухване

Как се пише набухване

Грешни изписвания: набохване, нъбухване, набухвъне
Коренната гласна е у (от бух), а не о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бух
Произлиза от звукоподражателния корен 'бух', свързан с удряне или обем. Образувано от глагола 'набухвам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • набухване на косата
  • набухване на тестото
  • средство за набухване