набруля
[nɐˈbrulʲɐ]
набруля значение:
1. (пряко) Свалям голямо количество плодове от дърво чрез удряне с пръч (брулене).
2. (преносно) За вятър, студ или дъжд — бруля силно, обветрям, навявам.
3. (разговорно) Набивам някого, нанасям удари.
- Ударение
- набру́ля
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-бру-ля
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- набрулвам
Примери за използване на набруля
(пряко)
- Вчера набрулихме орехите в градината.
- Трябва да набруля сливите, преди да са презрели.
(преносно)
- Студеният вятър ни набрули лицата.
(разговорно)
- Ще го набруля, ако продължава да се заяжда.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:брули
Образувано чрез префикс 'на-' и глагола 'бруля' (свалям плодове с прът). Коренът има сродство с други славянски думи, означаващи бързо движение или хвърляне.
Употреба
Чести словосъчетания:
- набруля орехи
- вятърът ме набрули