Енциклопения на българския език

наброя

[nɐbroˈjɐ]
Ударение
наброя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-бро-я
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
наброявам
Докладвай грешка в описанието

Как се пише наброя

Грешни изписвания: наброя, на броя, нъброя, набруя
Думата се пише слято. Глаголът е от II спрежение, в 1 л. ед.ч. завършва на -я (след гласна).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:брой
Произлиза от корена 'брой' със старобългарски произход, към който е добавена представката 'на-', придаваща значение за натрупване или завършеност на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • наброя сума
  • наброя пари
  • наброя на ръка