Енциклопения на българския език

набележа

[nɐbɛˈlɛʒɐ]

набележа значение:

1. (общо) Слагам знак върху нещо, за да го отлича; маркирам.
2. (абстрактно) Определям предварително (цели, план, жертва); начертавам в общи линии.
Ударение
набелѐжа
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-бе-ле-жа
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
набелязвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на набележа

(общо)
  • Трябва да набележа дърветата, които ще се секат.
(абстрактно)
  • Директорът ще набележа мерки за подобряване на дисциплината.
  • Крадците си бяха набелязали точно тази къща.

Как се пише набележа

Грешни изписвания: набележъ, набилежа, нъбележа
Пише се с 'е' в корена (белег). Спрежението е II (набележиш), затова в 1 л. ед.ч. окончанието е 'а' след 'ж'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣлегъ
От 'белег' (знак) с глаголно окончание и представка 'на-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • набележа мерки
  • набележа план
  • набележа цели