Енциклопения на българския език

мътно

[ˈmɤtno]

мътно значение:

1. (пряко) По непрозрачен начин, без ясни очертания или чистота (за течности, въздух, поглед).
2. (преносно) Неясно, объркано, без отчетливи спомени или разбиране.
Ударение
мъ̀тно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
мът-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мътно

(пряко)
  • Реката течеше мътно след пороя.
  • Очите му гледаха мътно и безжизнено.
(преносно)
  • Всичко ми е мътно в главата след снощното събитие.
  • Помня тази случка много мътно.

Как се пише мътно

Грешни изписвания: мътво, мъчну, матно, мътну
Думата се изписва с променливо ъ в корена и окончание за наречие о.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѫтьнъ
Наследено от старобългарската форма 'мѫтьнъ', свързана с глагола 'мѫтити' (разбърквам утайка, правя непрозрачен). Сродна с други славянски езици (руски: мутный).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гледам мътно
  • помня мътно
Фразеологизми:
  • в мътно вода риба лови