Енциклопения на българския език

мърдане

[ˈmɤrdɐnɛ]

мърдане значение:

1. (пряко) Действието по глагола мърдам; леко движение, раздвижване или трептене.
2. (разговорно/преносно) Избягване на задължение; измъкване от ситуация (често в негативен контекст - „няма мърдане“).
Ударение
мъ̀рдане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мър-да-не
Род
среден
Мн. число
мърдания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мърдане

(пряко)
  • При най-малкото мърдане на храста, заекът побягна.
  • Фотографията се размаза заради мърдането на камерата.
(разговорно/преносно)
  • От тази ситуация няма мърдане, трябва да платим глобата.
  • Хванаха го на тясно и нямаше никакво мърдане.

Антоними на мърдане

Как се пише мърдане

Грешни изписвания: мърдене, мардане, мърдъне
Пише се с а в наставката (-ане), тъй като произлиза от глагол от III спрежение (мърдам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мърдам
Отглаголно съществително име от глагола „мърдам“.

Употреба

Фразеологизми:
  • няма мърдане
мърдане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник