Енциклопения на българския език

мъжкар

[mɐʃˈkar]
Ударение
мъжка̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мъж-кар
Род
мъжки
Мн. число
мъжкари
Докладвай грешка в описанието

Как се пише мъжкар

Грешни изписвания: мъшкар, мажкар, мъжкър
Пише се с ж (проверка: 'мъжът'). При изговаряне става обеззвучаване пред беззвучната 'к', но правописът запазва корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мъж
Произлиза от корена 'мъж' + наставката '-ар', често използвана за усилване на качество или принадлежност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям мъжкар
  • истински мъжкар
  • доминантен мъжкар