Енциклопения на българския език

мъж

[mɤʃ]

мъж значение:

1. (биология) Човек от мъжки пол (в зряла възраст).
2. (семейство) Съпруг; човек в брачни отношения спрямо жената.
3. (преносно) Човек, който притежава качества като смелост, твърдост, решителност.
Ударение
мъ̀ж
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мъж
Род
мъжки
Мн. число
мъже
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мъж

(биология)
  • На вратата се появи висок, непознат мъж.
  • Мъжете и жените имат равни права.
(семейство)
  • Тя живее с мъжа си в чужбина.
  • Обявиха ги за мъж и жена.
(преносно)
  • Бъди мъж и поеми отговорност!
  • Държа се като истински мъж в трудната ситуация.

Синоними на мъж

Антоними на мъж

Как се пише мъж

Грешни изписвания: мъш
В края на думата се пише звучна съгласна ж, което се проверява чрез формата за множествено число (мъже), където звукът се чува ясно.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*mǫžь
Наследствена дума от праславянски, сродна със староиндийското 'mānuṣa' (човек) и германското 'man'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • държавен мъж
  • истински мъж
  • мъж на честта
Фразеологизми:
  • мъж под чехъл
  • мъжка дума

Популярни търсения и запитвания за мъж

мъж : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник