Енциклопения на българския език

мучене

[muˈt͡ʃɛnɛ]

мучене значение:

1. (зоология) Издаване на специфичен, продължителен и нисък гърлен звук, характерен за крави и бикове.
Ударение
муче'не
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
му-че-не
Род
среден
Мн. число
мучения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мучене

(зоология)
  • От обора се чуваше тъжното мучене на кравите.
  • Силното мучене на бика изплаши децата.

Синоними на мучене

Как се пише мучене

Грешни изписвания: мочене

Пише се с у. Да не се бърка с мочене (уриниране), което е с корен мокър/моч.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѫчати
Отглаголно съществително от глагола *муча*. Звукоподражателен произход, свързан с характерния звук, издаван от говеда.

Популярни търсения и запитвания за мучене