музика
[ˈmuzikɐ]
музика значение:
1. (изкуство) Вид изкуство, при което художествените образи се изграждат чрез организирани по височина, времетраене и тембър звукове.
2. (произведение) Съвкупност от музикални произведения или конкретно произведение.
3. (разговорно) Оркестър, група от музиканти.
- Ударение
- му̀зика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- му-зи-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- музики
Примери за използване на музика
(изкуство)
- Той е посветил живота си на класическата музика.
- Музиката въздейства пряко върху емоциите на човека.
(произведение)
- Пусни някаква весела музика.
- Филмът има прекрасна музика.
(разговорно)
- Музиката свири до зори на сватбата.
- Извикайте музиката да дойде по-близо.
Как се пише музика
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:mousikē
От старогръцки μουσική (mousikē) – '(изкуство) на музите'. Навлязла в българския през латински или западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- класическа музика
- народна музика
- поп музика
- жива музика
Фразеологизми:
- свиря първа цигулка
- друга музика е