Енциклопения на българския език

моторче

[moˈtɔrt͡ʃɛ]

моторче значение:

1. (техника) Малък двигател; умалително за мотор.
2. (разговорно) Малък мотоциклет, мотопед или скутер.
Ударение
мото̀рче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-тор-че
Род
среден
Мн. число
моторчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на моторче

(техника)
  • Играчката се задвижва от електрическо моторче.
  • Вентилаторът спря, защото моторчето му изгоря.
(разговорно)
  • Той обикаляше селото със старото си моторче.
  • Купих си моторче, за да пътувам по-лесно в задръстванията.

Синоними на моторче

Как се пише моторче

Грешни изписвания: муторче, мотурче
Образува се от корена мотор и умалителната наставка -че.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мотор + -че
Умалителна форма на думата 'мотор', образувана с наставката '-че'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • електрическо моторче
  • карам моторче