Енциклопения на българския език

мотор

[moˈtɔr]

мотор значение:

1. (техника) Машина, която преобразува някакъв вид енергия (електрическа, топлинна, водна и др.) в механична работа; двигател.
2. (разговорно) Превозно средство на две колела, задвижвано от двигател с вътрешно горене; мотоциклет.
Ударение
мото'р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-тор
Род
мъжки
Мн. число
мотори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мотор

(техника)
  • Електрическият мотор задвижваше поточната линия.
  • Моторът на автомобила прегря по време на изкачването.
(разговорно)
  • Той си купи нов пистов мотор за лятото.
  • Шумът от форсиран мотор събуди целия квартал.

Как се пише мотор

Грешни изписвания: мутор, мотур
Думата се изписва с две букви 'о'. Първата е в неударена позиция и може да се чуе като 'у', но правописът е 'мотор'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:motor
От латинската дума *motor* ('който движи', 'двигател'), производен на глагола *movere* (движа). В българския език навлиза през немски (Motor) или френски (moteur).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • извънбордов мотор
  • електрически мотор
  • паля мотора
  • карам мотор
Фразеологизми:
  • с пълна пара (с пълен мотор)

Популярни търсения и запитвания за мотор

мотор : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник