Енциклопения на българския език

морава

[moˈravɐ]

морава значение:

1. (пряко) Равно място, засято или обрасло с гъста ниска трева, обикновено в градина, парк или двор.
Ударение
мора'ва
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-ра-ва
Род
женски
Мн. число
морави
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на морава

(пряко)
  • Децата играеха на зелената морава пред къщата.
  • Английската морава изисква редовно косене и поливане.

Как се пише морава

Грешни изписвания: мурава, Мурава, Моръва

Думата се пише с о в първата сричка. Не е под ударение и често се греши с 'у'.

Етимология

Произход:Старобългарски / Праславянски
Оригинална дума:*murava
Сродна със сърбохърватското 'мурава' и руското 'мурава' (млада трева). Произлиза от корен, означаващ мекота или тревиста повърхност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • окосена морава
  • английска морава
  • зелена морава
Фразеологизми:
  • по-нискък от тревата