Енциклопения на българския език

монтьор

[monˈtʲɔr]

монтьор значение:

1. (техника) Квалифициран работник, специалист по сглобяване, инсталиране, поддръжка или ремонт на машини, съоръжения и инсталации.
2. (кино) Специалист, който извършва монтаж на филмов или видео материал (по-рядко срещано самостоятелно, обикновено се използва 'монтажист').
Ударение
монтьо̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мон-тьор
Род
мъжки
Мн. число
монтьори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на монтьор

(техника)
  • Повикахме монтьор, за да поправи пералнята.
  • Той работи като електромонтьор в голям завод.
(кино)
  • Монтьорът на филма свърши отлична работа със звуковите ефекти.

Синоними на монтьор

Как се пише монтьор

Грешни изписвания: монтьйор, монтор, мунтьор, монтьур
Думата се пише с ьо, тъй като обозначава мекост на съгласната пред гласна о (в края на думата под ударение).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:monteur
Заемка от френски език (monteur), произлизаща от глагола monter (качвам, сглобявам). В българския език навлиза през първата половина на XX век с развитието на техниката.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • автомонтьор
  • електромонтьор
  • главен монтьор