Енциклопения на българския език

монотеистичен

[monotɛistiˈt͡ʃɛn]

монотеистичен значение:

1. (религия) Който се отнася до монотеизма (вярата в един-единствен Бог); който изповядва едновластие на Бог.
Ударение
монотеисти'чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
мо-но-те-ис-ти-чен
Род
мъжки
Мн. число
монотеистични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на монотеистичен

(религия)
  • Християнството, ислямът и юдаизмът са трите основни монотеистични религии.
  • Древният Египет за кратко приема монотеистичен култ по времето на Ехнатон.

Синоними на монотеистичен

Антоними на монотеистичен

Как се пише монотеистичен

След гласната 'е' следва 'и', а не 'й' (монотеистичен), тъй като идва от 'теизъм'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:monos + theos
Образувана от гръцките корени 'monos' (един) и 'theos' (бог) чрез международната терминология, с българската наставка за прилагателни '-ичен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • монотеистична религия
  • монотеистичен възглед
монотеистичен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник