Енциклопения на българския език

монолог

[monoˈlɔk]

монолог значение:

1. (литература/театър) Пространна реч на герой в литературно произведение, отправена към себе си или към публиката, без участие на друг събеседник.
2. (преносно) Разговор, воден предимно от един човек, който не дава думата на другите.
Ударение
моноло̀г
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-но-лог
Род
мъжки
Мн. число
монолози
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на монолог

(литература/театър)
  • Монологът на Хамлет е върхов момент в пиесата.
  • Актрисата изпълни драматичен монолог.
(преносно)
  • Срещата се превърна в безкраен монолог на директора.

Антоними на монолог

Как се пише монолог

В края на думата се пише г, което се проверява чрез формата за множествено число: монологът, монолози.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:monologos
От старогръцки: monos (един, сам) + logos (слово, реч). Реч на един човек.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вътрешен монолог
  • драматичен монолог