Енциклопения на българския език

молитва

[moˈlitvɐ]

молитва значение:

1. (религия) Установено словесно обръщение към Бог или светец; ритуално четене или произнасяне на свещен текст.
2. (литература) Каноничен текст, съдържащ такова обръщение.
3. (преносно) Гореща молба, силно желание, изразено с думи.
Ударение
молѝтва
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-лит-ва
Род
женски
Мн. число
молитви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на молитва

(религия)
  • Всяка вечер тя казваше своята молитва преди лягане.
  • Свещеникът прочете молитва за здраве.
(литература)
  • Научих молитвата 'Отче наш' наизуст.
  • В старите книги имаше записани различни молитви.
(преносно)
  • Очите ѝ бяха пълни с някаква няма молитва за помощ.

Как се пише молитва

Грешни изписвания: молидва, мулитва, молйтва
Пише се с т (молитва), тъй като се проверява с думи като 'молитвен'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:молитва
От старобългарски 'молитва', дериват на глагола 'молити' (моля).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сутрешна молитва
  • вечерна молитва
  • отправям молитва
  • потъвам в молитва
молитва : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник