Енциклопения на българския език

минорен

[miˈnɔrɛn]

минорен значение:

1. (музика) Който се отнася до минора (музикален лад, при който основното тризвучие е малко).
2. (преносно) Който е изпълнен с тъга, меланхолия или потиснатост; невесел.
Ударение
мино̀рен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ми-но-рен
Род
мъжки
Мн. число
минорни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на минорен

(музика)
  • Пианистът изсвири една красива минорна гама.
  • Минорните тоналности често звучат по-меко и тъжно.
(преносно)
  • След новината той изпадна в минорно настроение.
  • Разговорът завърши в минорен тон.

Синоними на минорен

Антоними на минорен

Как се пише минорен

Грешни изписвания: менорен, мйнорен, минурен
Пише се с 'и' в първата сричка (чуждица от minor).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:minor
От латинското 'minor' (по-малък), навлязло през немски (Moll) или френски (mineur) в музикалната терминология.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • минорна гама
  • минорно настроение