Енциклопения на българския език

мехурче

[mɛˈxurt͡ʃɛ]

мехурче значение:

1. (общо) Малко, пълно с въздух или друг газ кълбовидно образувание в течност или твърдо тяло.
2. (медицина) Малко подуване по кожата, пълно с лимфна течност, обикновено след изгаряне или протриване.
3. (биология) Малка кухина или везикула в организъм.
Ударение
мехýрче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ме-хур-че
Род
среден
Мн. число
мехурчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мехурче

(общо)
  • В шампанското плуваха хиляди малки мехурчета.
  • Сапунените мехурчета се пукаха при допир със земята.
(медицина)
  • От новите обувки ми излезе мехурче на петата.
  • Не пукай мехурчето от изгарянето, за да не се инфектира.
(биология)
  • Белодробни мехурчета (алвеоли).

Как се пише мехурче

Грешни изписвания: михурче, мехорче
Пише се с е в първата сричка. Проверява се с думата мях (стара форма за кожа/мех).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мехур
Умалителна форма на 'мехур' с наставка -че.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сапунено мехурче
  • въздушно мехурче
  • пукам мехурчета
Фразеологизми:
  • спуква се като сапунено мехурче