Енциклопения на българския език

мехур

[mɛˈxur]

мехур значение:

1. (Физика/Пряко) Кълбовидна кухина, пълна с въздух или друг газ, образувана в течност или в твърдо вещество.
2. (Анатомия) Кух мускулест орган в човешкото или животинското тяло, в който се събират течности (жлъчка, урина).
3. (Медицина) Издутина по кожата, пълна с лимфна течност, образувана вследствие на изгаряне или протриване.
Ударение
меху̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ме-хур
Род
мъжки
Мн. число
мехури
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мехур

(Физика/Пряко)
  • Във водата се издигаха въздушни мехури.
  • Детето правеше сапунени мехури в парка.
(Анатомия)
  • Възпалението на пикочния мехур е често срещано заболяване.
  • Жлъчният мехур съхранява жлъчката, произведена от черния дроб.
(Медицина)
  • От новите обувки ми излезе мехур на петата.
  • Не пукайте мехурите от изгаряне, за да избегнете инфекция.

Синоними на мехур

Как се пише мехур

Грешни изписвания: михур, мехор

Думата се пише с е в първата сричка.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*měxъ
Сродна със старобългарското *мѣхъ*. Коренът се отнася до кожа, използвана за съхранение на течности (мях).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сапунен мехур
  • пикочен мехур
  • жлъчен мехур
  • въздушен мехур
Фразеологизми:
  • спуквам се като сапунен мехур

Популярни търсения и запитвания за мехур

мехур : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник