метъл
[ˈmɛtɐɫ]
метъл значение:
1. (музика) Жанр в рок музиката, характеризиращ се с агресивен ритъм, силно изкривен звук на електрическите китари и емоционални вокали.
2. (разговорно) Почитател на този музикален стил; човек, който се облича и държи според субкултурата на метъла.
- Ударение
- мѐтъл
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ме-тъл
- Род
- мъжки
- Мн. число
- метъли
Примери за използване на метъл
(музика)
- Групата свири прогресив метъл.
- Той не харесва поп музика, предпочита метъл.
(разговорно)
- Паркът беше пълен с млади метъли с дълги коси.
- Той е заклет метъл още от ученическите си години.
Синоними на метъл
Как се пише метъл
Грешни изписвания: метал (когато се визира музиката, макар да е дублет в някои контексти, 'метъл' е наложената форма за жанра), метал
За музикалния стил е възприето изписването с ъ (метъл), за да се разграничи от химичния термин метал.
Етимология
Произход:Английски
Оригинална дума:metal (Heavy metal)
Заемка от английски (metal), съкращение от стила Heavy metal (тежък метал). Думата е навлязла в българския език през 80-те и 90-те години на XX век.
Употреба
Чести словосъчетания:
- траш метъл
- блек метъл
- слушам метъл
- метъл фестивал