место
[mɛs'tɔ]
место значение:
1. (остаряло/диалектно) Остаряла или диалектна форма на думата 'място'. Използва се в художествената литература за стилизация или в сложни съществителни.
2. (словообразуване) Морфологична основа при образуването на сложни думи, където ударението не пада върху корена или по традиция се запазва 'е' (поради липса на условия за ятов преглас в сродни форми).
- Ударение
- ме'сто
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мес-то
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- места
Примери за използване на место
(остаряло/диалектно)
- На пусто место нищо не расте.
- Определиха му ново местожителство.
(словообразуване)
- месторабота
- местопрестъпление
- местодомуване
Как се пише место
Грешни изписвания: месту
Като самостоятелна дума в книжовния език е правилно да се пише място (заради променливото Я). Формата место е допустима само в диалектен контекст, поезия или като първа част на сложни думи (напр. местожителство), където ударението се измества или традицията го налага.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѣсто
Пряк наследник на праславянското *město. В съвременния книжовен български език, под влияние на ятовия преглас, основната форма е 'място', но формата 'место' се запазва в западнобългарските говори, в поезията, както и като съставна част на сложни думи.
Употреба
Чести словосъчетания:
- место на раждане (архаично)
- пусто место
Фразеологизми:
- не си намирам место (от притеснение)