меря
[ˈmɛrʲɐ]
меря значение:
1. (пряко) Определям големината, количеството, тежината или размерите на нещо чрез измерителен уред или чрез сравнение с мерна единица.
2. (бит) Слагам върху себе си дреха или обувка, за да проверя дали ми става по размер и как изглежда.
3. (преносно) Насочвам удар, оръжие или поглед към определена цел (често във фразата 'меря се').
- Ударение
- мèря
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ме-ря
- Род
- няма
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- меря се
Примери за използване на меря
(пряко)
- Архитектът мери площта на помещението с лазерен далекомер.
- Всеки ден си меря температурата заради грипа.
(бит)
- Тя мери трета рокля в пробната, но никоя не ѝ харесва.
- Недей да мериш обувките на бос крак.
(преносно)
- Стрелецът мери в мишената, но ръката му трепери.
- Не ми се мери с думи, а с дела.
Синоними на меря
Как се пише меря
Грешни изписвания: мериа
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. окончанието е -я (меря, мерят), а не -а.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѣрити
Произлиза от праславянската форма *měriti, която е свързана с *měra (мярка). Коренът има индоевропейски произход *meh₁- (измервам), сроден с латинското metior и старогръцкото μῆτις.
Употреба
Чести словосъчетания:
- меря температура
- меря кръвно
- меря силите си
Фразеологизми:
- меря с двоен аршин
- меря си приказките
- меря улиците