менци
[mɛnˈt͡si]
менци значение:
1. (етнография / бит) Метални (най-често медни) съдове с конусовидна форма и дръжка (кобилица), използвани в миналото за носене на вода.
- Ударение
- менцѝ
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мен-ци
- Род
- мъжки
- Мн. число
- менци (основна форма)
Примери за използване на менци
(етнография / бит)
- Момата отиде на чешмата с шарени менци.
- Звънът на празните менци се чуваше отдалеч.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѣдьньць
Произлиза от старобългарското прилагателно *мѣдьнъ (меден), от корена *мѣдь (мед - метал), с наставка -ец. Първоначалното значение е 'меден съд'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- медни менци
- пълни менци
Фразеологизми:
- луд за връзване (в оригинал: луд с менци да го вадиш)