менителница
[menitɛlnit͡sa]
менителница значение:
1. (финанси) Ценна книга, представляваща безусловно писмено нареждане на едно лице (издател) до друго лице (платец) да плати определена сума пари на трето лице или на негова заповед на определена дата или при предявяване.
- Ударение
- менѝтелница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ме-ни-тел-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- менителници
Примери за използване на менителница
(финанси)
- Банката сконтира предоставената ѝ менителница.
- Търговецът плати стоката чрез менителница.
Синоними на менителница
Как се пише менителница
Коренът е 'мен-' (от меня), затова се пише с 'е'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:меня
Образувана от глагола 'меня' (сменям, разменям). Представлява калка (буквален превод) на италианското 'cambiale' или немското 'Wechsel', свързани с обмяна на стойности.
Употреба
Чести словосъчетания:
- издавам менителница
- авалирам менителница
- протестирам менителница