мекост
[mɛkost]
мекост значение:
1. (пряко) Качеството на това, което е меко; липса на твърдост или грапавост при допир.
2. (преносно) Благ характер, отстъпчивост, липса на строгост или грубост в поведението или гласа.
- Ударение
- мѐкост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ме-кост
- Род
- женски
- Мн. число
- мекости
Примери за използване на мекост
(пряко)
- Тъканта се отличава с невероятна мекост и здравина.
- Мекостта на възглавницата осигури спокоен сън.
(преносно)
- В гласа ѝ се долавяше майчинска мекост.
- Управляваше с мекост, но и с решителност.
Как се пише мекост
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѧкъ
Произлиза от старобългарското прилагателно 'мѧкъ' (мек) + суфикс за абстрактни съществителни '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кадифена мекост
- мекост на характера
- мекост на водата