мебелировка

[mɛbɛliˈrɔfkɐ]

мебелировка значение:

1. (интериор) Съвкупността от мебелите, с които е обзаведено едно помещение; начинът на подреждане на мебелите.

Ударение: мебелиро̀вка
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ме-бе-ли-ров-ка
Род: женски
Мн. число: мебелировки

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мебелировка

(интериор)

Мебелировката на хола беше в класически стил.
Смениха цялата мебелировка след ремонта.

Синоними на мебелировка

обзавеждане

Как се пише мебелировка

Грешни изписвания: мебелировкъ, мебилировка, мебелйровка, мебелирувка

Думата се пише с е във втората сричка (от мебел) и завършва на -а.

Етимология

Произход:Немски/Френски

Оригинална дума:möblieren/meubler

Образувана от корена 'мебел' (от латински mobilis през френски meuble) и наставка '-ировка', вероятно под влияние на руския език или немския глагол möblieren.

Употреба

Чести словосъчетания:

богата мебелировка
стилна мебелировка