Енциклопения на българския език

мацерация

[mat͡sɛˈrat͡sijɐ]

мацерация значение:

1. (биология / медицина) Размекване и разпадане на тъкани под продължителното въздействие на течности.
2. (технология / винарство) Процес на накисване на твърди вещества в течност за извличане на разтворими съставки (напр. гроздови ципи в мъст за цвят и танини).
Ударение
мацера̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ма-це-ра-ци-я
Род
женски
Мн. число
мацерации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мацерация

(биология / медицина)
  • При продължително носене на превръзка може да се получи мацерация на кожата.
(технология / винарство)
  • Дългата мацерация придава на червеното вино плътен цвят и богат вкус.

Как се пише мацерация

Думата се пише с ц (от латинското 'c' пред 'e') и с е във втората сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:maceratio
От латинския глагол 'macerare' (омекотявам, накисвам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • карбонова мацерация
  • студена мацерация