Енциклопения на българския език

маркировка

[mɐrkiˈrɔfkɐ]

маркировка значение:

1. (общо) Действието по поставяне на знаци или белези върху нещо.
2. (транспорт) Съвкупност от линии, стрелки и знаци, нанесени върху пътната настилка за регулиране на движението.
3. (туризъм) Система от знаци (боя, табели), указващи посоката на туристически маршрут.
Ударение
маркиро̀вка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мар-ки-ров-ка
Род
женски
Мн. число
маркировки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на маркировка

(общо)
  • Започна маркировката на дърветата за сеч.
  • Маркировката на стоките отне целия следобед.
(транспорт)
  • Пътната маркировка беше изтрита и не се виждаше в дъжда.
  • Полагат нова хоризонтална маркировка на булеварда.
(туризъм)
  • Следвайте лятната маркировка, за да стигнете до хижата.
  • Загубихме маркировката в мъглата.

Как се пише маркировка

Пише се с и след кмаркировка, тъй като произлиза от глагола маркирам.

Етимология

Произход:Немски/Френски
Оригинална дума:Markierung / marquer
От глагола 'маркирам' (френски *marquer*, немски *markieren*) + славянска наставка '-овка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пътна маркировка
  • туристическа маркировка
  • хоризонтална маркировка
  • вертикална маркировка