маниернича
[mɐniˈɛrnit͡ʃɐ]
маниернича значение:
1. (пряко) Държа се неестествено, превзето, прекалено изискано или афектирано.
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ма-ни-ер-ни-ча
- Род
- няма
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- няма (обикновено само несвършен)
Примери за използване на маниернича
(пряко)
- Актрисата започна да маниерничи пред камерите.
- Недей да маниерничиш, дръж се естествено!
Синоними на маниернича
Антоними на маниернича
Как се пише маниернича
Пише се с ие в средата на корена (маниер), а не 'ее' или 'я'.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:manière
От думата 'маниер' (начин на държание) + наставка. Произлиза от френското 'manière'.