майчин
[majtʃin]
майчин значение:
1. (пряко) Който принадлежи на майката или произхожда от нея.
2. (преносно) Свойствен за майка; изпълнен с грижа, любов и топлота.
3. (лингвистика) Роден (за език) – първият език, който човек усвоява в ранна детска възраст.
- Ударение
- ма'йчин
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- май-чин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- майчини
Примери за използване на майчин
(пряко)
- Това беше старият майчин пръстен.
(преносно)
- Тя го прегърна с майчин жест.
- Изпитваше майчин инстинкт към детето.
(лингвистика)
- Българският е моят майчин език.
Как се пише майчин
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:майка
Притежателно прилагателно, образувано от съществителното 'майка' с наставка '-ин'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- майчин език
- майчин инстинкт
- майчина сълза
- майчин дом
Фразеологизми:
- майчина милувка