майсторя
[maj.sto'rʲa]
майсторя значение:
1. (бит) Изработвам, правя или поправям нещо с ръцете си, обикновено влагайки умение и старание.
- Ударение
- майсторя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- майс-то-ря
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на майсторя
(бит)
- Дядо по цял ден майстори разни играчки за внуците.
- В гаража той майстореше нова етажерка за инструменти.
Синоними на майсторя
Как се пише майсторя
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:майстор
Производен глагол от съществителното 'майстор', което е стара заемка от латински (magister) през гръцки.
Употреба
Чести словосъчетания:
- майсторя нещо
- майсторя в работилницата