лютене
[ʎu'tɛnɛ]
лютене значение:
1. (Физиология/Сетива) Усещане за парене, щипане или дразнене (на вкуса, в очите или върху рана).
- Ударение
- люте'не
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лю-те-не
- Род
- среден
- Мн. число
- лютения
Примери за използване на лютене
(Физиология/Сетива)
- Усетих силно лютене в очите от нарязания лук.
- Лютенето на езика продължи дълго след като изяде чушката.
Как се пише лютене
Грешни изписвания: лютене
От глагола лютя. Завършва на -ене.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лютъ
От прилагателното 'лют' (остър, жесток, силен), с общославянски произход *ljutъ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лютене в очите
- лютене на гърлото