Енциклопения на българския език

любя

[ˈʎubʲɐ]

любя значение:

1. (поетично/архаично) Изпитвам силна любов, обич или страст към някого; обичам.
Ударение
лю̀бя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
лю-бя
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на любя

(поетично/архаично)
  • Той я любеше с цялото си сърце.
  • Любя те, отечество мило!

Синоними на любя

Антоними на любя

Как се пише любя

Грешни изписвания: любъ
Глаголът е от II спрежение и в 1 л., ед.ч. завършва на .

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*ljubiti
От праславянското *ljubiti. Сродна със санскритското lubhyati (желае силно) и латинското libet (харесва се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • любя страстно

Популярни търсения и запитвания за любя

любя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник