любовник
[ʎuˈbɔvnik]
любовник значение:
1. (Общо) Мъж, който поддържа интимна сексуална връзка с жена (или мъж), без да е в брак с нея; интимен партньор.
2. (Остаряло / Литературно) Влюбен мъж, ухажор.
- Ударение
- любо̀вник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лю-бов-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- любовници
Примери за използване на любовник
(Общо)
- Тя се срещаше тайно със своя любовник.
- Той се славеше като изкусен любовник.
(Остаряло / Литературно)
- Младият любовник въздишаше под прозореца ѝ.
Синоними на любовник
Антоними на любовник
Как се пише любовник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:любов
Производна от съществителното 'любов' с наставката за деятел '-ник'. Има общославянски корен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- таен любовник
- страстен любовник