Енциклопения на българския език

любителка

[ljuˈbitɛlkɐ]

любителка значение:

1. (общо) Жената, която изпитва силно влечение, склонност или обич към нещо (изкуство, спорт, занимание).
2. (професионална квалификация) Жената, която се занимава с нещо непрофесионално, без специална подготовка, като хоби.
Ударение
любѝтелка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лю-би-тел-ка
Род
женски
Мн. число
любителки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на любителка

(общо)
  • Тя е страстна любителка на класическата музика.
  • Като любителка на природата, прекарваше уикендите в планината.
(професионална квалификация)
  • Турнирът е отворен както за професионалистки, така и за любителки.
  • Тя е само любителка, но рисува по-добре от мнозина художници.

Антоними на любителка

Как се пише любителка

Грешни изписвания: любитешка, лубителка, любйтелка
Думата се пише с ю в първата сричка и завършва на -ка за женски род.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:любя
Произлиза от глагола 'любя' (обичам) + суфикс за деятел '-тел' + суфикс за женски род '-ка'. Думата е калка или аналог на френското 'amateur'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • любителка на животните
  • запалена любителка
  • фотографка любителка