лъчезарно
[lɐt͡ʃɛˈzarno]
лъчезарно значение:
1. (Пряко (Наречие)) По начин, който излъчва радост, светлина или доброта; с усмивка.
2. (Като прилагателно (ср.р.)) Форма за среден род на прилагателното 'лъчезарен' – който е изпълнен със светлина или радост.
- Ударение
- лъчеза̀рно
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- лъ-че-зар-но
- Род
- среден
- Мн. число
- лъчезарни
Примери за използване на лъчезарно
(Пряко (Наречие))
- Тя се усмихна лъчезарно на гостите.
- Детето гледаше лъчезарно към майка си.
(Като прилагателно (ср.р.))
- Лъчезарно слънце огряваше поляната.
- Лицето ѝ беше лъчезарно и спокойно.
Антоними на лъчезарно
Как се пише лъчезарно
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лъч + зря/заря
Произлиза от прилагателното 'лъчезарен', което е двукоренна дума: 'лъч' и корен, свързан със зрение/светлина ('зар' от старобълг. 'зрак' - поглед, вид или 'заря'). Означава буквално 'изпускащ лъчи'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- усмихвам се лъчезарно
- лъчезарно лице
- лъчезарно дете