Енциклопения на българския език

лопатка

[loˈpatkɐ]

лопатка значение:

1. (пряко) Малка лопата за работа с една ръка, използвана в градинарството, строителството или за детска игра.
2. (анатомия) Плоска триъгълна кост, разположена в горната част на гърба, която свързва раменната кост с ключицата (скапула).
3. (техника) Елемент от работното колело на турбина, витло или друг ротационен механизъм, който взаимодейства с флуида.
4. (кулинария) Прибор с плоска, широка част за обръщане или сервиране на храна.
Ударение
лопа̀тка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ло-пат-ка
Род
женски
Мн. число
лопатки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лопатка

(пряко)
  • Детето пълнеше кофичката с пясък, използвайки пластмасова лопатка.
  • Градинарят извади бурените с малка метална лопатка.
(анатомия)
  • При падането той удари дясната си лопатка.
  • Болката под лопатката може да бъде симптом на различни заболявания.
(техника)
  • Лопатките на турбината бяха повредени от високата температура.
  • Воденичното колело имаше дървени лопатки.
(кулинария)
  • Тя използва дървена лопатка, за да разбърка ястието.
  • Сервира тортата със специална сребърна лопатка.

Синоними на лопатка

Как се пише лопатка

Грешни изписвания: лупатка, лопадка, лопътка
Думата се пише с „о“ в първата сричка (проверка: лопа̀та). Съгласната „т“ пред беззвучната „к“ се запазва и се чува ясно (не се пише „д“).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:лопата
Умалителна форма на думата „лопата“, образувана с наставката „-ка“. Коренът е общославянски (*lopata).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • градинска лопатка
  • лопатка за боклук
  • лопатка за торта