Енциклопения на българския език

локация

[ɫoˈkat͡sijɐ]

локация значение:

1. (география/технологии) Точно местоположение или разположение на обект в пространството; географски координати.
2. (кино/изкуство) Място извън студиото, където се извършват снимки на филм или видеоклип.
3. (техника) Определяне на местонахождението на обект чрез вълни (звукови, радиовълни).
Ударение
лока'ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ло-ка-ци-я
Род
женски
Мн. число
локации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на локация

(география/технологии)
  • Изпратих ти моята локация през телефона.
  • Търсим имот с добра локация в центъра.
(кино/изкуство)
  • Снимачният екип пътува до екзотична локация за финалната сцена.
(техника)
  • Прилепите се ориентират чрез ехолокация.

Антоними на локация

Как се пише локация

Грешни изписвания: лукация, локъция, локацйя
Пише се с о. Проверката е с чуждия корен лок- (локален).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:locatio
От латинското locatio (разполагане, поставяне), дериват на locus (място). В съвременния български език често навлиза повторно под влияние на английското location.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • топ локация
  • споделяне на локация
локация : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник