Енциклопения на българския език

ловък

[ˈlɔvɐk]

ловък значение:

1. (физическо качество) Който владее добре движенията на тялото си; бърз и сръчен в действията си.
2. (преносно) Който умее да се справя в сложни ситуации; хитър, досетлив.
Ударение
ло̀вък
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ло-вък
Род
мъжки
Мн. число
ловки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ловък

(физическо качество)
  • Гимнастикът беше изключително ловък и изпълни съчетанието без грешка.
(преносно)
  • Той е ловък дипломат и винаги постига целите си при преговори.

Как се пише ловък

Грешни изписвания: ловъг, лолък, лувък, ловак
Думата завършва на -ък. При членуване ъ изпада: ловкия(т).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*lovъkъ
Произлиза от корена *lov- (лов, ловуване). Първоначалното значение е 'добър в лова', 'умеещ да хваща'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ловък крадец
  • ловък ход
  • ловки пръсти