Енциклопения на българския език

ловкост

[ˈɫɔfkost]

ловкост значение:

1. (физика/спорт) Умение за бързо, точно и гъвкаво извършване на движения; сръчност.
2. (преносно) Умение да се справяш с трудни ситуации чрез хитрост и съобразителност.
Ударение
ло̀вкост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лов-кост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ловкост

(физика/спорт)
  • Акробатът демонстрира завидна ловкост.
  • С ловкост на котка той прескочи оградата.
(преносно)
  • Дипломатът прояви политическа ловкост в преговорите.

Антоними на ловкост

Как се пише ловкост

Грешни изписвания: лофкост, лувкост, ловкуст

Коренът е 'лов' (от ловя), затова се пише с 'в', въпреки че пред беззвучното 'к' се чува 'ф'. При членуване се удвоява 'т' -> 'ловкостта'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ловък
От прилагателното 'ловък', което е свързано с корена 'лов' (хващам, ловя) + наставка '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • маймунска ловкост
  • проявявам ловкост